ВИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍТО нареч. Разг. С извивки, извито. Караджов вървеше пред нея по пътечката между боровете, която се спускаше стръмно и вито надолу към канцелариите на обекта и района. Т. Монов, СН, 70. Стой, почакай, / славей, не запявай / кръшна песен / вито не извивай. Ц. Церковски, Съч. II, 250.