ВИТОРОЖЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИТОРО̀ЖЕЦ, мн. -жци, м. Нар.-поет. Епитет на овен, козел и др. с вити, извити рога. Овците са иззимеле, / по-убаве изягнили: / се овчици златовлънки, / се овновци виторожци! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 428. Овци ти се изягнили, / се овчици ваклошатки, / и овновци виторожци. Нар. пес., СбНУ I, 3.