ВИХРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍХРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вихрен. — Мене ми харесва позата — каза поласкан капитанът. — Има, знаете, изражение... мм... вихреност и... тъй нататък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Започва страшният процес на рефеодализацията в Италия.. Замират огнените песни на народа по панаирите, спира вихреността на карнавалните танци по площадите. Т, 1954, кн. 5, 30.