ВИХРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍХРИ, вѝхра, вѝхро, мн. вѝхри, прил. Нар.-поет. Вихрен. Вихро хоро / завъртели [самодивите], / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62. В глава / ни миг остава вихра мисъл, / в душата хаос и тревога. П. К. Яворов, Съч. I, 50. Свила са й вихра вихрушка, / .. / дигнала й сено навиляк. Нар. пес., СбВСт, 409. Кога са от сън събудих, / няма никой при меня: / студен камък до меня / и вихрите вятрове. Нар. пес., СбНУ LХХVIII, 22-23.