ВИХРОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИХРО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Индив. Който е устремен като вихър. Виждам ви оттук вихровни / как в ехтежа на борбата / фъркате с "ура" гръмовни / към смъртта под знамената! Ив. Вазов, Съч. V, 7. Фърча с ума, фърча с духа, / като във сън вихровен, / да посетя пак оня кът / коварен и чаровен. Ив. Вазов, Съч. IV, 61. ● Обр. Опитал се бе да пише, за да блесне над тълпата и да залише вихровното си отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 34.