ВИХРОГО̀НЕЦ

ВИХРОГО̀НЕЦ, мн. -нци, след числ. ‑неца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен, като вихър; вихрогон. Тук ся описва сватба Змея с Радка. Змея ходил на бой и като ся възвърнал, дошъл със сватове, кои яздили на вихрогонци (бързи като вихър) коние. Г. Раковски, БС, 156.

Списък на думите по буква