ВИХРОКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИХРОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / .. / За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани. Ив. Вазов, Съч. V, 104. Молете се на царя / .. / На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее, — небокитен дар — разискрен звездопад. П. К. Яворов, Съч. I, 152. Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62.