ВИХРОХОДЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИХРОХО̀ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. от вихроход (във 2 знач.). Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да оседлай, да възседне: / дали конче вихроходче, / .. / или конче газобарче. Нар. пес., СбНУ Х, 73. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 11.