ВИЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИЦ, вѝцът, вѝца, мн. вѝцове, след числ. вѝца, м. 1. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; анекдот. В седмица по два-три пъти се събираха у тях или той ходеше у приятели на бридж или покер, гдето научаваше последните вицове за властта. В. Нешков, Н, 356. Казваше по някой виц на баща си, за да го развлече, и уморена отиваше да спи. М. Грубешлиева, ПП, 249-250. Любопитствувам да узная откъде се взе тая духовитост у него, за да ме забавлява през цялата вечер с най-пикантни вицове. Св. Минков, Избр. пр, 132.

2. Прен. Закачлив, забавен, интересен тон, елемент, линия в устно или писмено повествувание; закачка. Знае много неща, обича и умее да говори и все пак разказва досадно. Липсва вицът.

— Нем. Witz.