ВИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Нар.-поет. Висок; виш. Щом белите му коне изкарали царската кочия на хълма пред селото, насреща му префучало едно колело .. То се търкулнало .. и се извило към вишното небе като пламтяща птица. А. Каралийчев, ТР, 134. Имал Момчил хубаво либе — Момчилица. Обличал я и в скъпи коприни, обшити със сърмени нишки, на златен гергеф шиела и от вишни чардаци гледала към върховете на Разбой планина. З. Сребров, МСП, 70. Пролетта приготвя среща, / празник, чудеса! / Синя арка тя издига / в вишни небеса. Елин Пелин, ПБ, 18. Не ми бяга срамлива девойка, / не ми бяга през поле широко, / пряко ниви и трева зелена, / .. а си бяга по вишни поляни, / пряко мъгли и синя морава. А. Разцветников, ЩТ, 14. Що е вреден твойот милни син, / да засака моята милна щерка! / Ако е вреден.., / вода да донесе от вишна планина, / в града Солуна. Нар. пес., СбБрМ, 484. Изникнало едно дърво, / едно дърво дафиново, / колко лично, толко вишно. Нар. пес., СбБрМ, 410.