ВИШИНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИШИНЀ, мн. няма, ср. Диал. и поет. Висине. Няколко време Черни връх се руменее още облян от последните лъчи, после побледнява, потъмнява, навъсва се, сиротен и див, в потъмнялото вишине. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 3-4. Над върха срещу селото, в синьото вишине, се виеше орел. Ил. Волен, РК, 16. Той [соколът] се спусна низ вишине, / па си кацна низ дълбине, / низ дълбине цар Костадин, / цар Костадин десно рамце. Нар. пес., СбВСт, 58.