ВИШНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍШНА и ВЍШНЯ ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни, подобно на череша, което ражда не много едри, кръгли, сочни, тъмночервени плодове с възкисел вкус; вишня. Prunus cerasus. Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 44. Вишната и зарзалата стояха с отпуснати зажълтяващи листа, тъжно умислени за идващата есен. П. Бобев, ГЕ, 84. Цъфтят сливовите дървета, вишните и дивите круши. Ем. Станев, ЯГ, 80. Повървя малко и стигна до млада, с кичести клони вишня, която растеше близо до дерето. Ст. Марков, ДБ, 185. Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, С 1946, 86. Вишнята превила през дувари клони — / помниш ли над нази как цветенца рони? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78. Отде я зачу, бре Драгне, / Драгне ми върел хайдутин, / той при Иринка отиде / и на Иринка думаше: / "Я слез, Иринке, от вишна, / да не съсичам вишната". Нар. пес., СбГЯ, 92. Степна вишна.

2. Плодът на това дърво. Тоя ден Костадин се връщаше от лозята. През високото турско седло висеха нови дисаги, издути от две кошници с вишни. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Докторът дига чашата, заглежда се в рубиненочервената вишна на дъното и казва на събеседника си. Св. Минков, ДА, 41. По ребрата на могилите са разстилат напъстрените с плодоносни дървета лозя. Черешите и вишните са червенееха вече помежду зелените листове. МС, 1883, кн. 4, 12. — Виж, какъв хубав тъмночервен цвят имат крилата му, като кожичката на узряла вишня. Елин Пелин, Съч. II, 131. Иринкин братец думаше: / "Я пусни, мамо, Иринка, / двама на лозе да идем, / вишни, череши да берем." Нар. пес., СбГЯ, 92. Компот от вишни. Сладко от вишни.