ВИШНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍШНИ, само м., мн. няма, прил. Остар. и диал. 1. Епитет на Бога — който стои над всичко в света; всевишен. — Ангелино! Ангелино мари! — пресипнала и замаяна викаше бедната жена сред мрака .. — Ох,.. какво аз сторих, вишни Господи! А. Страшимиров, ЕД, 178. Че светата правда, изказана смело, / че ръката братска, без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Разсърди са вишни Господ, / вишни Господ и ангели, / че си зеха бре царството, / бре царството, везирството, / че го зеха от българина, / дадоха го на турчина. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 143. Боже ле, вишни Господи, / Боже ле, отърви ма. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 147.

2. Като същ. вишният м. Всевишният, Бог. — Нека вишният изпълни всичките твои желания. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 41. Не всякой тук е посветен, / на вишния во мисълта. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 159.