ВИШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍШНО нареч. Нар.-поет. Нависоко, нагоре; вишом, вишем, више. "Море моме мила, яз тебе ке зевам. / .., па да ми се чиниш горска яребица, / гяска ке се стора сокол да те лова, / та да си летниме ние оба токмо, / ние оба токмо, вишно, да високо". Нар. пес., СбБрМ, 438-439. Се сторихме два голъба, / летнахме вишно, високо. Нар. пес., СбБрМ, 386.