ВИШОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍШОМ нареч. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с извиша. Нависоко, нагоре; вишно, вишем, више. Па дойдете на Спасовден, / на Спасовден на соборо, / .. Замаглете, запрашете, / мома Йова извишете, / вишом небо под облаци. Нар. пес., СбАИ I, 284. Па я фанах за десната рака, / извиших я вишом, коко мене, / ударих я от цръната земня, / та се пукна земня девет педи, / та пропадна моя стара макя. Нар. пес., СбНУ ХLI, 351. Вдигнаа мъгли, праове, / .. та грабнаа мома Йова. / Вишом Йова извишиа, / водиа я на планина, / на планина, на равнина, / кот самовилцко езаро. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 49.