ВИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍЯ1, вѝеш, мин. св. вих, прич. мин. страд. вит, несв., прех. 1. Правя нещо да добие форма на дъга или на кръг, като приближавам или допирам краищата му; извивам1. Вия дъги за бъчва. Ст. Младенов, БТР I, 311. Вия обръч.
2. Събирам заедно две или повече нишки, върви и под., като ги суча, усуквам. Жътварите виеха въжета и връзваха сноповете. И. Волен, МДС, 237. Стоян си вино пиеше / у тая ледна механа, / руси мустаци виеше / и се на Бога молеше. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 162.
3. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; извивам1, плета. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин, Съч. II, 48. Днеска, щом чу, че доде там, отиде в градината, та пробира цветя, ви китка, кити се, реди се. Т. Влайков, Съч. II, 17-18. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирикането на врабците, които вият там гнезда, а нощем — песента на славеите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка, мене чака. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Вила мома шарен венец — / ден го вила, два китила, / на глава го угодила. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 220.
4. Въртя нещо около самото него или около друго нещо, като му придавам кълбовидна или цилиндрична форма; завивам2, навивам.. Дотам се пътуваше с файтон или с ония тежки, старомодни, но удобни ланда,.. возени от три коня и с файтонджия, който .. пъхаше камшика под мишница и почваше да вие цигара. К. Константинов, ППГ, 19. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци. З. Стоянов, ЗБВ II, 55-66. Вия прежда на кълбо. △ Вия сарми.
5. Въртя, водя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам1. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му.. Продъниха къщата от игри, че и на двора и на хармана виха хорото. К. Калчев, ПИЖ, 108. До другия край на стената младежи и девойки виеха хоро и се провикваха. М. Грубешлиева, ГР, 139. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / сума рицари и дами / нощем вили танци там. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.
6. Непрех. За река, път, пътека и др. — правя завои; вия се, кривулича, извивам1, извивам се. Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите.. Гората не го оставяше да се замисли. Пътеката виеше, дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха. К. Петканов, П, 8. И вървиме, път неравно / вие през гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 248.
7. Огъвам, превивам, кърша тялото, ръцете си и др. на една и друга страна. Гледах я как се движеше плавно в широката стая, как виеше ръцете си и ту се усмихваше, ту сенки преминаваха по гладкото ѝ възрозово лице. Кр. Григоров, ОУ, 39. Арма се измъкна из ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст. Ем. Станев, А, 121. Тънка Яна по поляна / снага вие; — / конче кара на спревара / луд гидия. Ц. Церковски, Съч. I, 202. вия се. Страд. от вия в 1, 2, 3, 4, 5 и 7 знач. — Ама как тъй бе,
Иванчо — запита Велковата майка, която предеше край огнището, — като в толкоз къщи пушки се крият, фишеци се вият, как тъй турците нищо не подушват? Д. Марчевски, ДВ, 126. Вие ѝ тогиз кажете: / че там дарове не дават / и там се китки не вият, / ами заръча Стояна, / восчена свещ да му пратиш / и една китка шарена. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 95. От дебело дърво обръч не се вие. П. Р. Славейков, БП II, 20.
ВЍЯ СЕ несв., непрех. 1. С предл. около. Увивам се, обвивам се около нещо. То бе дърво на познанието. Но змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. Н. Райнов, БЛ, 28-29. Най-сетне те стигнаха в топлите страни. Там слънцето светеше много по-силно, небето беше два пъти по-високо, а около рововете и плетовете се виеха хубави лози. Св. Минков, СЦ (превод), 75. — Твоя гроздов сок с наслада / виждам, сестро, всеки пие, / и се радвам, че снага ти / окол моя ствол се вие! Чичо Стоян, ЧК, 126. Даскал Къньо са люто кълне: / "Аз ако съм ти гердан обзел / да са вия окол твойта, / около твойта бяла шийка / като твоя алтън гердан." Нар. пес., СбГЯ, 188. // За растение — простирам се, проточвам се с много извивки или съм силно разклонен. В пещерата се виеха сребърни мъхове. А. Разцветников, С, 89. Над уличката, която лъкатуши нагоре, се вият асми, висят гроздове. А. Каралийчев, С, 182. Стройна се Калина вие над брега усамотени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. Сега над гробовете братски / се вие къдрава трева, / и слънцето със топли ласки / целува тръпните нивя. Хр. Радевски, П, 11.
2. За дим, па̀ра или под. — издигам се нагоре с извивки, на кръгове или на кълба; извивам се. От комина се виеше син дим, който бавно се стелеше във вечерния здрач. С. Кралевски, ВО, 114. Сини кръгове от дим се огъват и вият около главата му. Й. Йовков, СР, 17. Вкусното парченце тиква пак се мерна пред очите му — хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. Елин Пелин, Съч. I, 201. Един голям облак прах се виеше над тоя човешки поток и се движеше заедно с него. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 133.
3. За път, река и др. — правя завои, кривулича, лъкатуша; вия, извивам1, извивам се. Пътят се вие през хълмистата равнина. Н. Стефанова, РП, 41. Вляво се виеше шосето и се спускаше към дола. Г. Белев, ПЕМ, 108. Посред поле пустинно прашен друм се вие. К. Христов, Кр, 16. Тръгнаха по пътеката,.. Тя се виеше между храсти и папрат. Х. Русев, ПЗ, 187. Реката се вие между скалите, между тесните лъки, между върбалаците. Ил. Волен, МДС, 210. В салончето нагоре се виеше дървена стълба. Т. Влайков, Мис., 1896, кн.1, 2.
4. За хоро или колона, редица, върволица и под. от хора — въртя се в кръг, като дъга или се движа зигзагообразно, с извивки; извивам се. На голямото хорище, край реката, хорото се виеше на три пояса. К. Петканов, П, 62. Тоя ден след обяд на ливадата на Света гора се виеше голямо хоро под ручилото на гайдата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 23. Колоната се виеше и виеше.. Струваше ми се, че са минали сто, двеста километра. С. Северняк, ВСД, 158. Така те представляваха жива верига от хора, която се виеше по завоите, спускаше се по нанадолнищата. Ем. Коралов, ДП, 116. Залавят се и водачките ни за ръце и почват отново да се дърпат. Напъват се те, теглят изопнатите си като въжета ръце, теглят се зад тях и редиците и вият се ту насам, ту нататък. Т. Влайков, Пр I, 57.
5. Описвам кръгове като летя; кръжа. Един сокол се виеше високо и дебнеше яребиците да се покажат на открито. Ем. Станев, ПГВ, 14. Над тебе лети щърк. Бавно, спокойно и празнично той се вие над селото. Елин Пелин, Съч. II, 7-8. Чайките се виеха над парахода, играеха и правеха лупинги. Г. Белев, КВА, 343. Юрталана седеше до леглото, пущаше големи кълба дим, за да пропъди комарите, които се виеха и свиреха над главата му. Г. Караславов, С, 161. Като малка черна точка аеропланът се виеше високо. Й. Йовков, Разк. II, 25-26.
6. Огъвам се на една и друга страна; извивам се, превивам се, кърша се. Гледах я как посяга ту за туй, ту за онуй, как снагата ѝ се огъва и вие. Й. Йовков, ЖС, 155. Тошка переше гърбом, плещите ѝ се огъваха, кръстът ѝ се виеше красиво, ръцете ѝ пипаха чевръсто. Г. Караславов, Тат., 244. От извора идеше ти,.. Снагата ти се виеше под кобилицата, но стъпваше ти като лека кошута. Р. Стоянов, М, 52. // Извивам се в различни посоки, обикн. от болка. Момчето се вие, охка, плаче. Т. Влайков, Пр I, 219.
7. За коса — падам, спускам се, завита на къдри, на кичури; извивам се. Под вехтия му и проскубан калпак над ушите се виеха тежки и черни кичури коса. Елин Пелин, Съч. II, 73. Пред него беше тя: съвсем млада, с път през средата на черната коса, която се виеше край ушите в малки къдрички. Ст. Дичев, ЗС I, 492. Русите ѝ къдрици се виеха върху откритото чело, а големите ѝ сини очи гледаха замечтано над безкрайната равнина. Ал. Бабек, МЕ, 10. Главица, покрита с темноруса, като коприна коса, която са вила по плещите му. Л. Каравелов, Съч. II, 63.
◊ Вие ми се над (на) главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Андрешко избягва, за да иде да предупреди своя съсед за бедата, която му се вие над главата. Б. Ангелов, ЛС, 265. Той беше честит, че не знаеше какво се вие на главата му. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844. Вие ми се свят (главата). Разг.; Вие ми се свяст. Диал. 1. Губя равновесие и ми е ло‑
шо. Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят. Ем. Станев, ИК I и II, 235. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19. На мене не ми се даваше никаква работа не само защото нямаше какво да се работи, но и защото аз не бях в състояние да извърша почти нищо; постоянно ми се виеше свят. Ст. Чилингиров, ХНН, 266. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема. Вия се като змия. Разг. 1. За път, река и др. — с много и обикн. остри извивки, завои съм. Той [Искърът] се гърчи, вие се като змия около канарите на историческия Урвич. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 32. 2. За човек, обикн. жена — извивам, движа тялото си много гъвкаво, грациозно (при танц и др.).
ВЍЯ2, вѝеш, мин. св. вих, несв., непрех. 1. За куче, вълк и някои други животни — издавам вой. Хрътката дойде до воденицата, спря се, подуши вратата и взе да обикаля из треволяка, като виеше жаловито. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 97. Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си. И. Петров, НЛ, 170. В такова време вълците ходят на глутници и нападат всичко живо. Ех, как страшно вият те! Ем. Станев, ПГВ, 118. Около Йемен днес е пустиня, по чиито напечени от безпощадното слънце безжизнени пясъци скитат номади, вият пустинни чакали. Д. Славчев и др., БМ, 117. Гарвана граче грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37.
2. Издавам силен, проточен вик, обикн. от болка, мъка и под. Михаил Кукул се бореше с яростно отчаяние, викаше, виеше проточено, стенеше, дърпаше се и се превиваше, но не се оставяше болките да го надвият. Д. Талев, С II, 79. Тя виеше с все сили: — Спасиха го-о-о! Разкажете, добри хора, как го спасихте от въжето-о-о! Н. Каралиева, Н, 67. Не се провикваха вече, а просто ревяха и виеха като луди. Й. Йовков, Ж 1945, 17. // Плача силно с проточен ту по-висок, ту по-нисък глас. Жената млъкна и заплака. Серафим я слушаше как хълца и как вие като пребита. Й. Йовков, ЖС, 12. Няколко мъже спуснаха сандъка в скования от студ черен гроб,.. Майката на Панчо виеше отчаяно и се мяташе, съсипана от скръб. П. Здравков, НД, 151. Тоя ден привечер Недьо умря.. Дойдоха роднини-плакачки и дълго и проточено виха до среднощ над ковчега. В. Геновска, СГ, 518. Като мухи сме мрели есен, / жените вили по задушници. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45.
3. За вятър, буря — издавам проточен ту по-силен, ту по-слаб шум. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Силен сняг валеше и вятърът виеше и клатеше цялата къща. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 50. Нощ. Фъртуна зимна, / грозно вий навън. Ив. Вазов, Съч. V, 49. И бурята вие, реве, отминава, / подобно на войнство, което отстъпва / и бяга, разбито, далеко в безкрая. А. Разцветников, С, 140.
4. За сирена, мотор и др. — издавам продължителен ту по-висок, ту по-нисък звук. Беше осем часа. Сирените на фабриките покрай града виеха протяжно. Д. Добревски, БКН, 52. Сирената продължаваше да вие зловещо, улицата скоро опустя. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. "Хър-хър, хър-р-р" — просто вие моторът, но колата не мръдва. Тарас, СГ, 89.