ВКЍСНУВАНЕ

ВКЍСНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вкиснувам и от вкиснувам се; вкисване. Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокиснуване, прокиша и прекиснуване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12.

Списък на думите по буква