ВКОПАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОПА̀ВАМ, -аш, несв.; вкопа̀я, -а̀еш, мин. св. вкопа̀х, св., прех. 1. Заравям нещо (обикн. не изцяло, а част от него) в изкопано, издълбано място. Това гюме в същност представляваше голяма, дъбова каца, със здрави дъги, която вкопахме дълбоко в земята, край една хубава локва. Ем. Станев, ЯГ, 64. Половината от долния кат [на мелницата] беше вкопана в земята и само отпред каменният зид се виждаше цял. Д. Марчевски, ДВ, 150. Семейството му живееше отзад в една полуразрушена постройка, килната настрани и вкопана три педи в земята. П. Михайлов, МП, 34. Крачките му стихнаха пред стената на малка, вкопана в склона над Янтра къща. М. Яворски, ХСП, 328.

2. С копане издълбавам нещо в друго. От също тъй широки каменни стъпала, които бяха вкопани в скалистия бряг на острова, започваше улица, постлана с едри камъни. Д. Талев, С II, 38. вкопавам се, вкопая се страд.

ВКОПА̀ВАМ СЕ несв.; вкопа̀я се св., непрех. Заравям се, вдълбавам се, обикн. в земята. — Аз не им признавам труда по тая сонда и да не съм видял сметка за трудодни, че няма да я призная — пощръкля Гануш, като видя как сондата се вкопа в земята. Ст. Даскалов, ЗС, 146.