ВКОПА̀Н

ВКОПА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкопая като прил. 1. Рядко. Който е построен, изграден, поставен в издълбано в земята или в друго нещо място. Едно дървено, люлеещо се мостче ме прехвърли отвъд реката и стръмната пътека по склона ме поведе с вкопаните си стъпала нагоре към сградата на управлението. ВН, 1963, бр. 3681, 2.

2. Който е силно вдълбан, хлътнал, издълбан. Стори ѝ се, че го вижда да се връща от оня свят — тъй бледен на тъмната врата на затвора. Такъв бе синкав, с вкопани очи и костите на лицето му личаха. Зл. Чолакова, БК, 111. Тая случка Пеньо ми разправи, когато го запитах от какво е вкопаният синкав белег над веждите му. Ив. Бурин, НП, 38.

Стоя (оставам / остана, спирам / спра) като вкопан. Диал. Стоя без да мърдам, неподвижен, обикн. поради силен страх, голяма изненада. Трябваше да направя нещо — да викам, да помогна на Михаил, но стоях като вкопана. Нямах сили да отворя уста. Ем. Манов, МПЛ, 99. Преди някой да стане, вратата се отвори и пред нас застана средна пора човек,.. Като ме виде край огнището, в облекло нетукашно и с оръжие на кръста, новодошлият остана като вкопан на мястото си. П. К. Яворов, ХК, 46. Животните започват да пръхтят, цели в пот треперят, дърпат се назад и спират като вкопани. Бл. Димитрова, ОтОт, 15. Стоичко се извърна, и остана / като вкопан: разбра той изведнъж / че Гюргя го в харна примка хвана. К. Христов, Избр. ст, 309.

Списък на думите по буква