ВКОРЕНЀН

ВКОРЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкореня се като прил. За чувства, навици и под. — който е проникнал дълбоко в съзнанието; затвърден, внедрен. Тия пришълци .. се чувствуваха неудобно в новата атмосфера,.. Въпреки шлифовката обаче в тях всякога личеше вкоренената недодяланост. М. Кремен, РЯ, 313. Омар .. от тези Еминови думи почувствува жалост..; но вкоренената ненавист към гяурите взе връх и той каза злобно. В. Друмев, НФ, 53.

Списък на думите по буква