ВКОРЕНЯ̀ВАМ

ВКОРЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вкореня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Закопавам част от развито възрастно растение — корен, стъбло или листа в определен сезон и подходяща почва, за да израсте ново растение. Вкоренявам лозови пръчки. Вкоренявам рози.

2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието, в чувствата и др. и да се затвърди; внедрявам. Хуманитарната атмосфера на епохата, книгите .. бяха вкоренили в душите ни отвращение към грубата сила и бяха направили от нас противници на всяко кръвопролитие. К. Константинов, ППГ, 244. Двамата основоположници са използували всички случаи, за да въведат един нов ред, една нова дисциплина, за да вкоренят в

съзнанието на артистите, един нов манталитет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. Никой са не старае да вкорени в децата си още от малолетството им свещена любов към истината. Знан., 1875, бр. 6, 90. вкоренявам се, вкореня се страд.

ВКОРЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкореня̀ се св., непрех. 1. За растение — пускам корени. При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохканата почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се и проточи нагоре острото си листенце. П. Бобев, ГЕ, 101. Пълзящите стъбла на ягодата, малината, дивата лоза се вкореняват, където възлите на стъблото се допират до почвата. ОБиол. Х кл, 63.

2. Прен. С предл. в, у. Прониквам дълбоко в съзнанието, в чувствата и др.; затвърдявам се, внедрявам се. Идеите на Парижката комуна обаче се вкорениха бързо в сърцата на милионите. Ив. Мирски, ПДЗ, 100. И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България .. е най-хубавата земя в света. Ив. Вазов, ВМ, 18. В по-голямата си част каракачаните водят чергарски живот, но напоследък у тях все повече се вкоренява желанието за заседнал живот. Й. Радичков и др., ГСП, 152. Всички добрини, посеяни в майчиното сърце, ся отражават в детето и ся вкореняват у него. Н. Начов, Лет., 1873, 100.

Списък на думите по буква