ВКОСТЕНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОСТЕНЯ̀Л, -а, -о, мн. вкостенѐли. Прич. мин. св. деят. от вкостенея като прил. Който не се развива, не се променя; изостанал, закостенял. Гергин си мислеше колко трудно ще бъде да се разклати установеният от памтивека бит, да се разчупят вкостенелите форми на този живот... Ем. Манов, ДСР, 300-301. — Доскоро целият български народ живееше, както бе живел от векове под чуждо иго, живееше вкостенел живот, прост, еднообразен живот. Д. Талев, ПК, 199. Сега се оказа, че тя е една обикновена бабичка с вкостенели старомодни привички. П. Славински, ПЩ, 59.