ВКОЧАНЯ̀ВАМ

ВКОЧАНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; вкочанѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вкочаня̀л, -а, -о, мн. вкочанѐли, св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. Макс и Стефан съзнаха веднага, че ръцете на момчето трябва да бяха вкочанели от студ. Д. Димов, Т, 174. Всичко живо беше се спотаило в земята, помъртвяла и вкочаняла сама от студ. Й. Йовков, Разк. I, 190.

ВКОЧАНЯ̀ВАМ

ВКОЧАНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; вкочаня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо (обикн. част от човешкото тяло) да стане твърдо като кочан, да загуби подвижността и чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вдървявам, вкочанясвам. Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168. Там [в гърдите] се обади болката и мина в лявото рамо, вкочани ръката му до лакътя... Н. Антонов, ВОМ, 150. Яростният вятър препускал от върха, вкочанявал ръцете, заглушавал стрелбата. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Дошла зимата. Посипала гората със скреж, смразила реките, вкочанила земята. Елин Пелин, ПР, 210. От север се спуснаха зли ветрове, пометоха равнината и вкочаниха клоните на самотните крайпътни дървета. С. Северняк, ОНК, 8. вкочанявам се, вкочаня се страд.

ВКОЧАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкочаня̀ се св., непрех. Обикн. за част от човешкото тяло — ставам твърд като кочан, загубвам подвижността и чувствителността си обикн. от студ; сковавам се, вцепенявам се, вдървявам се, вкочанявам1, вкочанясвам, вкочанясвам се. Потръпна от хладината, която изведнъж обгърна цялото ѝ тяло, усeти как пръстите ѝ започнаха да се вкочаняват. В. Геновска, СГ, 164. Ръцете му се бяха вкочанили и той често ги духаше, за да ги постопли. Ст. Марков, ДБ, 22. Беше притиснат от тежки буци лед.. Пръстите му премръзнаха, коленете му се вкочаниха. Ламар, ПР, 37-38. Задуха такъв леден вятър, че измокрените ни дрехи изведнъж затракаха като дъски.. Добре че разстоянието не беше голямо, иначе наистина щяхме да се вкочаним. К. Константинов, Избр. разк., 54.

— Друга (диал.) форма: вкоченя̀вам.

Списък на думите по буква