ВКОЧАНЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВКОЧАНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; вкочаня̀сам, -аш, св. 1. Прех. Вкочанявам2. Мразовит вятър духаше нощя от балкана и вкочанясваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 121. Леденият дъх на бурята вкочанясваше членовете и замразяваше кръвта в жилите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 202.

2. Непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам се, вкочанявам1. — Мерси, мерси... аз ще пия един коняк: вкочанясах. Ив. Вазов, Съч. ХI, 186. Вкочаняса от студ, но само стискаше сабята, готов да се прободе с нея, ако бъде открит. Д. Марчевски, ДВ, 196. Опита се да приседне, но кръстът му бе вкочанясал, та раменете му отново прилепнаха о камъка. О. Василев, ЗЗ, 96.

ВКОЧАНЯ̀СВАМ СЕ несв.; вкочаня̀сам се св., непрех. Вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанявам¹. Той стоя неподвижно на снега десетина минути и почувствува как бавно замръзва, как изпотеното от пълзенето тяло почва да се вкочанясва. П. Вежинов, ЗЧР, 100. Край вагоните минаваха железни‑

чари и аз не смеех да се помръдна вътре. Краката ми изтръпнаха, вече се вкочанясвах. Сп. Кралевски, ВО, 52. — Стига толкова приказки, да вървим. Сам ще те разтъркам с масло, вкочанясал си се целият! Й. Вълчев, СКН, 77. Не усетихме как ни бяха замръзнали краката и как целите сe бяхме вкочанясали, та трябваше да изпием ведро чай в столовата. Й. Радичков, НД, 112.

— Друга (диал.) форма: вкоченя̀свам.