ВКУ̀ПОМ

ВКУ̀ПОМ нареч. 1. Всички наедно, заедно. Няколко девойки, които бързаха вкупом, се изсмяха кръшно. Г. Караславов, ОХ III, 443. На светлото вървяха вкупом, но като стигнаха тъмните улици, се изгубиха един по един. Й. Радичков, СР, 169. Движеха се [моряците] всички вкупом, заедно влизаха в магазините, заедно се хранеха в ресторантите. П. Спасов, ХлХ, 362. Кавалът поутихна, а дружките ѝ [на Нуринка] игриво и вкупом подеха песента. Х. Русев, ПЗ, 137. Язовецът е нощно животно и прекарва по-голямата част от живота си в жилището,.. Възрастните излизат поединично от дупката си, а малките — вкупом. П. Петков, СП, 18-19. // Всички на едно място, накуп. Вълците разбираха опасността и ставаха все по-нетърпеливи. Те ту се събираха вкупом, допирайки муцуни, сякаш се съветваха какво да правят, ту се пръскаха на разни страни. Ив. Мартинов, ПМ, 19. В дъното на коридора стояха вкупом няколко брадясали мъже с вързопчета под мишница. Ем. Манов, ПЯ, 7. Тия, които бяха на конете, стояха горе-долу вкупом, по трима в редица. Ст. Загорчинов, ДП, 338.

2. Всичко заедно. Да бъдеш човечен не ще рече да си само добър, мъдър,.., състрадателен или справедлив — трябва да прите‑

жаваш всички тия нравствени добродетели вкупом. Ив. Димов, АИДЖ, 94. Поет и разбойник под съща премяна, / мисъл и желязо, лира и тръба: / всичко ти бе вкупом за една борба. Ив. Вазов, Съч. I, 196.

Списък на думите по буква