ВКУША̀ВАМ

ВКУША̀ВАМ, -аш, несв.; вкуся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза,.., вкушавах неведомо за теб наслаждение. Ал. Константинов, Съч. I, 209. Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас... Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. Нема̀ на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които постоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи? Т. Влайков, БСК III, 276. Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслаж‑

денията на живота. К. Величков, ПССъч. III, 44. вкушавам се, вкуся се страд. Красотата и поезията на тоя зимен пейзаж само се чувствуваха, разбираха, вкушаваха, както красотата на една мисъл. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.

— Друга форма: вкуся̀вам.

Списък на думите по буква