ВЛАГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛА̀ГА, мн. (остар.) -и, ж. 1. Само ед. Водни частици по повърхността на някакво тяло (почва, стени и др.) или проникнали между частиците на това тяло; мокрота. Скоро пред тях се изпречи голяма скала, покрита с мъх и влага. Елин Пелин, ЯБ, 137. Не беше за сядане на влажната пръст. Влагата се чувствуваше особено ноще, и аз нямах ни какво да си постеля, ни с какво да се завия. К. Величков, ПССъч. I, 62. Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага. Ц. Гинчев, ГК, 323. Сутринта той [Янко] облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага!... Ем. Коралов, ДП, 141. // Гъсти водни па̀ри, изпарения във въздуха; мокрота. От морето лъхаше задух и топла влага като от парен котел. Д. Димов, Т, 446. Гъста непрогледна мъгла пълнеше улиците. Ръмеше... Студената влага проникваше навсякъде и Стоян вървеше свит. Елин Пелин, Съч. II, 164. Небето беше още светло, но долу беше тъмно, откъм полето лъхаше влага и мирис на трева. Й. Йовков, АМГ, 106. Откъм Дунава лъхна топъл августовски вятър, напоен с влага. М. Грубешлиева, ПП, 181. // Разш. Книж. Течност. Конете нагазиха във водата и започнаха жадно да цедят влагата през зъбите си. Ст. Загорчинов, ДП, 57. Донесоха им бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали. Ал. Константинов, Съч. I, 291. Италианецът отвори шишето [ракия] и бавно,.., напълни чашките. Той взе една,.., порадва се на бистрата като сълза влага и рече: — А наздраве! Д. Спространов, С, 168. Пристъпват мирно двоен ред жреци / и пътя ръсят со свещенна влага. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.
2. Прен. Само ед. Капчици сълзи, пот или под. Нещо му припари на очите и той издигна дясната си ръка и отри с длан влагата, която се търкаляше на капки из тези очи. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Лъсват във влага и очите на старата — смее се и тя. Й. Йовков, СЛ, 82. И пак заигра руменина по младата ѝ шия, по цялото ѝ лице, дори влага изби по челото ѝ. Д. Талев, ПК, 333. Ленко се взираше в сбръчканите ѝ бузи, които напоследък бяха побледнели, гледаше влагата в кахърните ѝ очи и сърцето му се свиваше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 203. И тая пъстрина необозрима / събуди в нея жажда да избяга / там, дето само сиви сенки има / и неми стъпки, и в очите влага. Бл. Димитрова, Л, 125-126.
3. Остар. Течна съставка на човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган. Гнилостта преминува в лигите и с них наедно ся уноси в желудока, оттамо постъпя во всичките влаги на тялото ни. С. Радулов, НД (превод), 21. Това полезно оръдие [окото] има образ, приличен на кълбо,.. Това.. кълбо е пълно с разни вещества, наречени влаги. НКАФ (превод), 114.
◊ Капилярна влага. Спец. Влагата, която се съдържа в порите на различните видове материали. Най-болният въпрос при апретирането на всички платове е въпросът за сушенето. Предназначението на този процес е да освободи влакнестия материал само от вътрешната капилярна влага, а не и от хигроскопичната. ВН, 1960, бр. 2619, 2. > Държи ми влага. Разг. 1. Чувствам се добре, задоволен съм от нещо за дълго време. Вместо да си поживея, и тъй да си поживея, че да ми държи влага през цялата служба, предпочел съм предварителния арест. А. Мандаджиев, БЦР, 70. 2. Помня нещо неприятно, лошо и то ми служи дълго време за назидание, поука. — Кунчо пак яде боя... — И бой какъв, ще му държи влага дор е жив. Ив. Вазов, Съч. XI, 100. — А пък сега така ще ги нажуля, та да им държи влага за много време. Т. Влайков, Съч. III, 210. Пада / падне влага. Диал. Вали ситен, необилен дъжд. Нема̀ да падне влага. Н. Геров, РБЯ I, 132.