ВЛАГАЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛАГА̀ЛИЩЕ1, мн. -а, ср. Остар. 1. Специално помещение, което служи за поставяне и съхраняване на стоки, вещи и др.; склад, магазия. В тях [двете махали] беше и търговският център на столицата, и дюкяните, и влагалищата на дубровнишките търговци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 33. Който умишлено, т. е. със злобно намерение, подпали и събори държавни здания, складове и влагалища на разни припаси, наказва ся със смърт. Ф. Перец и др., НЗ, 21. Също и който е зел под наем къща за обитаване, може да я употреби и за влагалище на вещи. ДЗОИ III (превод), 104.
2. Специален предмет (сандък, кутия, калъф, ножница и под.), който служи за поставяне и съхраняване на вещи. И зачтото кедрът, според горчевината си, има противонагнивана свойщина, правяха от него влагалища и ракли, за да пазят по-важните за‑
писки. П. Р. Славейков, Ск, 50. Ако жедостта за богатство го [Симеон] e накарала да направи толкози запустения, той [Роман] склонявал бил да му отвори държавните съкровища,.., стига само да тури сабята во влагалището. Т. Шишков, ИБН, 164.
ВЛАГА̀ЛИЩЕ2, мн. -а, ср. 1. Анат. Съединително-тъканен слой, който обвива някои органи у човека и животните. Сухожилно влагалище. Влагалище на нервно влакно.
2. Анат. Най-долната част, външният изход на женските вътрешни полови органи у човека и животните с вътрешно оплождане. Влагалището се намира по оста на малкия таз. Разположено е между правото черво и пикочния мехур. Ал. Гюровски, АЧ, 254.
3. Бот. Долната разширена част на листна дръжка или на листна петура при някои растения (напр. житните), която обхваща стъблото или образува лъжливо стъбло. Листните влагалища [на банана] се обгръщат едно друго и образуват лъжливо стъбло, което може да достигне 10 м височина. Ст. Драганов, ФБР, 28. Околоцветникът [на лалето] е шестолистен. Луковицата е обвита с няколко пласта кожести кафяви влагалища. Ехо, 1981, бр. 24, 3.