ВЛАДАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДА̀ЛО, мн. влада̀ла и владала̀, ср. Диал. Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал "владалото", или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае. Н. Хайтов, ПП, 15. А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време? А. Каменова, ХГ, 44. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — "владала". НК, 1958, бр. 34, 2. В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир. М. Кънчев, В, 359.