ВЛАДЕЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЀЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от владея и от владея се. Той [Д. Подвърза‑

чов] е пристъпил към превода с дълбоко познаване на епохата, с прекрасно владеене на двата езика, с творческо проникване в същността на художественото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 116-117. — Впечатлението ти, Макариос? Впечатлението? — Много образован човек. Пълно самообладание, отлично владеене на словото, скромни жестове! — зареди Макариос. Й. Вълчев, СКН, 420. Учениците на Лилиев от Свищовската гимназия си припомнят какъв великолепен преподавател е поетът. Той веднага си спечелва авторитет сред тях тъкмо със съвършеното владеене на своята материя. Е. Каранфилов, Б III, 139. Един от най-важните проблеми беше: владеенето и стопанисването на земята. П. Дертлиев, ДП, 268.