ВЛАДЕЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЀЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар., сега юрид. Лице, което владее, притежава нещо, обикн. недвижим имот; собственик, притежател. Потомствен еничар, по същество най-влиятелният аян в Румелия, Байрактар изразявал тежненията на едрите частни поземлени владелци от рода на Тепеделенли, Караосманоглу. В. Мутафчиева, КВ, 325. Ползуването на една река от двама съседски владелци се дели наравно между двамата владелци. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 491. Гордее се скъперникът Благой — / владелец на имане, че можел да стане. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 2, 65.

— Рус. владелец.