ВЛАДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Територия, която се намира под нечия власт, под нечие управление. Най в старо време тя [Барбария] бе владение на мавританите, нумидийците и картагеняните. С. Бобчев, ПОС (превод), 258. Ще бъдат предприети незабавно преговори с представители на френските отвъдморски владения за уреждането на новосъздадения политически статут между метрополията и владенията. ВН, 1958, бр. 2103, 3.

2. Обширен имот, земя, която се притежава от някого. Беловци и околните села заявили веднага, че тия лесове са техни общински владения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. Новата държава намери, че по едно султанско ираде от старо време селски мери и пасбища, щом се покрият с гора, стават държавно владение. А. Страшимиров, ЕД, 74. Тази местност [Мавровец] трябва да е принадлежала към владенията на Радослав Мавър. Ст. Михайлов, ЕБС, 197. Общоизвестен факт е, че турската поземлена аристокрация се е настанявала главно в богатите земеделски центрове, където е образувала,.., своите чифлици и ленни владения. П. Делирадев, В, 146.

3. Само ед. Юрид. Упражняване на фактическа власт върху движим или недвижим имот, който владеещото лице държи лично или чрез другиго като свой. Турските бежанци,.., търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България. С. Радев, ССБ I, 225. Създадоха се първите най-важни закони: законът за трудовата поземлена собственост, който разрешава въпроса за владението на земята. П. Дертлиев, ДП, 268. Встъпвам във владение. Въвеждам във владение.

4. Само ед. Остар. Владеене. С владението на тоя език [френския], Фотинов доби възможност да разшири кръга на своите познания далеч зад кръгозора и на най-напредналите свои по-стари съвременници. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Стопанството (владението) на акциите може да се докаже чрез записване в книгите на дружеството. ДЗОИ I (превод), 131. Той чака само моята смерт, па да земне скиптъра и владението на цяла Европа. Хр. Драганович, НБ (превод), 62. Аз не предполагам, че продажбата на златни монети е престъпление. — Грешката е в незаконното им владение, господине. БД, 1909, бр. 26, 2.

5. Само ед. Остар. Власт, владичество, царуване. Елисавета била кралица умна, мъдра и с твърд характер. При нейното владение станала Англия едно от първите господарства в Европа. Г. Йошев, КВИ (превод), 272. Тии народи си имаха всяки своите князе и кральове, които вси обаче ся покоряваха на Атила и треперяха под неговото верховно владение. Г. Кръстевич, ИБ, 359.