ВЛАДЀТЕЛЕВ

ВЛАДЀТЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владетелски. И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сетне станал оръдие на силните боляри. Й. Груев, Лет., 1872, 218.

Списък на думите по буква