ВЛАДЀТЕЛКА

ВЛАДЀТЕЛКА ж. Жена владетел. От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица.., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество. У, 1871, бр. 16, 254. ● Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция.., да са спази сѐцяла владетелка над християнските народи. НБ, 1876, бр. 46, 180.

Списък на думите по буква