ВЛАДЕТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛАДЀТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Държава, област, начело на която стои владетел. Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владетелства. П. Радов, КТБР, 76.
2. Само ед. Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. Полония, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийското владетелство. Е. Васкидович, ПП (превод), 46.