ВЛАДЍКОВ

ВЛАДЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на или от владика; владишки. Князът пристигна в катедралата,.. Той застана до владиковия трон и разсеяно гледаше церемонията. В. Геновска, СГ, 139. Владиковите клевети останаха неподкрепени даже от неговите хора. П. Мирчев, Е, 84.

Списък на думите по буква