ВЛАДИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАДЍЧА, -иш, мин. св., -их, несв., прех. Остар. Ръкополагам за владика. Оттука отиде негово високопреосвещенство в Пловдив да владичат негово високопреподобие Гервасий Левкийский за епископ. М. Кънчев, В, 311.

ВЛАДЍЧА СЕ несв., непрех. Остар. Ставам владика. Насън дякона се владичеше: всичко беше приготвено за владичванието, само едно нещо липсуваше, но именно какво нещо не достигаше, това не знаеше. М. Кънчев, В, 273.