ВЛАДЍЧЕСТВО

ВЛАДЍЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Книж. Политическа власт, обикн. на чужд народ; господство. Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество,.., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност. Б. Пенев, НБВ, 7. За украшението на старий Рим съдействуват всички народи, подчинени на политическото му владичество. К. Величков, ПССъч. III, 11-12. Какво наследство би ни оставили фараоните от своето мрачно дълговековно владичество, ако тогавашните египтяни не вярваха в безсмъртието на душата? Ст. Кринчев, ЗР, 372. Много останки от епохата на римското владичество има и по нашите земи. Ист. V кл, 1980, 239. Византийско владичество. // Разш. Рядко. Пълна власт над някого или над нещо; господство. Всевъзможните анонимни акционерни дружества .. застрашени в своето владичество .. са готови и искат да извършат наново престъплението на войната. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217. Истинната причина на неговото [на човека] господство над материята и на неговото владичество в мир лежи съвършено в неговата разумна сила. Ч, 1870, бр. 3, 69.

2. Църк. Архиерейство.

Списък на думите по буква