ВЛА̀ЖЕН

ВЛА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е покрит или просмукан с влага. От вчерашния дъжд гората беше като къпана,.., дънерите и клоните на дърветата бяха още влажни и черни. Й. Йовков, ПГ, 52. Миришеше на дим от дърва, на тор, на влажна, съхнеща земя. А. Гуляшки, МТС, 97. Те [родителите ми] седели в едничката соба на къщата, в хашевото, готвели и си шетали, а за спане прибирали се вечер във влажната и тъмна мазичка под ниската соба. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Облеклото му бе лятно — без шинел,,.., с широки, груби юфтени обуща, над които бяха навити прясно изпрани, още влажни платнени навои. П. Вежинов, НС, 89. Росата по дърветaтa затрептя,.. и във влажния въздух, пречистен от дъжда, упоявашо замириса на мокра гора и на треви. Ем. Станев, ИК I и II, 13. // Който е малко мокър, леко намокрен или не съвсем изсъхнал. Когато Благой отвори вратата, видя на стълбите слаб нисък човек, с невероятно щръкнала влажна коса и засмени очи. Й. Попов, СЛ, 18. Наваля ме дъжд и дрехите ми са още влажни. // Който е съпроводен с влага. Дъждът плющеше. Долът потъмня. Влажният студ се усили. Ив. Вазов, Съч. XV, 129. Гъст, влажен мрак покрива всичко наоколо. Ив. Мартинов, ДТ, 239. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Мокрият паваж отражаваше светлините на лампите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180.

2. Който е покрит или просмукан със сълзи, пот, слюнка и под. Даскал Стефан въздъхна, избърса с длан влажно чело и продължи. Д. Немиров, Б, 50. Гореща и влажна бе неговата ръка. П. Михайлов, МП, 110. Чувах само равномерното дишане на малките си братчета, възглавничките на които бяха влажни от пот. Ст. Чилингиров, ХНН, 5. На Криминалиста му се стори, че това е достатъчно и с благодарност целуна влажните ѝ устни. Е. Кузманов, ЧДБ, 52-53. Събудих се, но в бъдъщите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12.

3. Поет. За очи, поглед — който е леко замъглен и има постоянен блясък. Беше слабичка и много бледна, лицето ѝ беше измъ‑

чено, но очи имаше хубави: големи кафяви очи, влажни и светли. Й. Йовков, ЖС, 70. — Аз я гледах, гледах, па ми хареса. Едно весело лице! Само очите ѝ някак влажни, влажни и жаловити. Елин Пелин, Съч. II, 93. Миловидното ѝ лице, оживено от вълнение,.., и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно прелестно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Райка се не сдържа, ами пак го погледна с дълбокия си влажен и светъл поглед. Т. Влайков, Съч. I 1941, 53.

4. За период от време — през който има много валежи или много влага във въздуха. Настъпи късна есен. Заредиха се влажни и печални дни. Ив. Карановски, Разк. I, 93. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. На шести април вечерта, една влажна облачна вечер, се състоя околийска сбирка у нас. П. Михайлов, МП, 43. Над покрива горе / моторите спорят /със влажната пролет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.

5. За климат, страна, местност и под. — на който са присъщи, свойствени много валежи или много влага във въздуха. Климатът ѝ [на Дания] е влажен, но здрав. Ив. Момчилов, МПЗ, 46. Влажна страна.

Влажна гангрена. Мед. Гангрена, при която в умъртвените тъкани се задържа течност и поразената част се превръща в мека зеленикава маса с гнилостна миризма.

Списък на думите по буква