ВЛАЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ЖНО нареч. 1. Рядко. С влага. Тук-там влажно блестяха релсите. Сп. Кралевски, ВО, 41. Във всяко гърло — сълзи спрени, / очите светят влажно. К. Христов, ЧБ, 224.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде има влага. Влажно и кално беше навсякъде в тия ранни предпролетни дни. Д. Талев, ПК, 267. — Вътре в пещерата е влажно, тъмно, задушно... О. Василев, ДГ, 13. Навън е вятър, тъмно, влажно. / Дъждът плющи във нощний мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 153. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща влага. Най-далеко и някак встрани от другите седеше Велко и като че ли само на него не му беше ни хладно, ни влажно. Д. Талев, И, 198-199.