ВЛА̀ЖНОСТ

ВЛА̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на влажен. Тези очи [на Елена] със своята меланхолична влажност дълги години бяха създавали грижи на нейния мъж. Д. Кисьов, Щ, 359.

2. Спец. Съдържанието на влага във въздух, почва и др. Влажността на въздуха е под пълното влияние на морето. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Много е важно при съхраняване въздухът в помещението да бъде с подходяща относителна влажност — 85-90%. Л. Петров и др. БНК, 85. В семената нормално се съдържа много малко вода:.. Семена с по-голяма влажност трябва да се изсушат, иначе те се развалят като стоят. Бтн V и VI кл (превод), 17. Абсолютна влажност. Влажност на дървесината. Влажност на почвата.

3. Остар. Влага. Из прозорчето на тия скръбни и задушени стаички влиза скъпливо виделината и въздухът, заедно със смрада и влажността, но никога почти — слънцето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. Като не може да са нагрява добре [глинестата почва] и като изпуща бавно влажността, тя дълго време остава неспособна за обработвание. Ступ., 1875, бр. 4, 30. Влажността, с която е напоен въздухът, и твърде голя‑

мата горещина правят климата на Антилските острови нездрав и даже опасен за европейците. Ив. Богоров, ВГД (превод), 303. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!.. Земете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледайте в нея с дясното. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.

Списък на думите по буква