ВЛАКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛА̀КА̀ ж. Диал. Няколко поколения кръвно родствени семейства, които живеят поотделно; род. Баба Добревица,.., ходеше из къщи и плачешки си нареждаше:"Ох! Отиде ми детето, отиде хубавата ми Милка!.. Опустя ни къщата, изсъхна ни влаката, свърши се Гюзелевият сой.." Ц. Гинчев, ГК, 234. Гордото име на строителите "язовирци" ще се предава от тия влаки, които ще попълзят по устроената земя като градина. З. Сребров, Избр. разк., 188. — Само веднъж, дето бех проговорила с вашия Петко. Викам вашия, па той колкото ваш, толкова и наш, че сме все от една влака. О. Василев, ЖБ, 47.