ВЛА̀КНЕСТ

ВЛА̀КНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който е съставен от влакна, който се характеризира с наличие на влакна, който е във вид на влакна. Много от блатата в умерените и северните страни са отчасти или изцяло изпълнени с влакнеста, жълта до тъмнокафява маса от растителни останки, наречена торф. Геол. IX кл, 46. У други растения,.., главният корен слабо се развива, но затуй пък у тях израстват корени от подземната част на стъблото. Те образуват снопче. Такива корени се наричат брадати или влакнести. Бтн V и VI кл (превод), 30. Влакнеста структура.

2. Разг. Който е покрит, обрасъл с косми, влакна; космат. Той се раздвижи цял в креслото, дори за миг издигна и сложи върху масата двете си ръце, но като видя, че ние ги гледаме, гузно ги отдръпна — те бяха наистина необикновено грамадни, влакнести и груби. Г. Райчев, Избр. съч. II, 17. Тя [мечката] се въртеше тромаво, хапеше, блъскаше с лапи, дращеше, но все не можеше да оварди влакнестия си корем от острите зъби на глиганите. О. Василев, ДГ, 102. ● Обр. От ляво и дясно се продължава гребена на Белмекен с ред стръмнини, върхове, ту плешиви, .., ту обвити като с гъжви от влакнести, подвижни мъгли. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. От югозапад нахлуха тежки, влакнести облаци и времето изведнъж омекна. А. Гуляшки, МТс, 298.

Списък на думите по буква