ВЛАКОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀КОМ нареч. Диал. 1. Влачешком. ● Нар.-поет. Влаком влача. Одили са на седенка, / па са легнали, заспали — / стадото им [на овчарите] влаком влаче, / привлякло е три планини, / четвъртата най-емнало. Нар. пес., СбНУ XLVI, 81.

2. Като се влача бавно, леко; плавно. По едно време на постаджийката ѝ хареса много житото пред тях, закрепи се, умълча се и зажъна влаком наред по постта. Ил. Волен, МДС, 45-46.