ВЛАКЪНЦЀ

ВЛАКЪНЦЀ, мн. -а̀, ср. Умал. от влакно; малко, късо влакно. Движим се между машините и стените. По дрехите ни се лепят памучни влакънца, набива се бял прашец. Г. Караславов, Избр. съч. III, 81. Сребърните влакънца по листата на ечемиците трептяха. Кл. Цачев, ГЗ, 101. Стоян влезе в стаята с малкия светилник в ръка... По небръснатата от няколко дни брада блестяха сребърни влакънца. Д. Талев, ЖС, 447. Муцунката на овцата цяла беше измокрена, а една бистра капка бе спряла на черните влакънца, сякаш бе се отъркулила от очите ѝ. Ил. Волен, БХ, 90. Нервът, който предава на мозъка информация за различните тонове на звука, има 30 000 влакънца. ВН, 1961, бр. 2961, 4.

Списък на думите по буква