ВЛАСЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСЕНЍЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки... Т. Влайков, Пр I, 175.

◊ Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. Книж. Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.