ВЛАСИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСЍНКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сивобелезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обраст‑

ваха с дълги власинки, събличаха кожичките си и дебелееха. П. Бобев, ГЕ, 133-134. Чревната лигавица е богата на жлези .. Тя е осеяна с голям брой чревни всмукателни власинки — до 2500 на кв. см, които увеличават 6-7 пъти вътрешната повърхност на червото. Анат. VIII кл, 53.

2. Къса, подобна на косъмче частичка от вълна, памук и под. или от повърхността на вълнена, памучна и др. тъкан; влакънце. В ъгъла върху шарен сандък бяха надиплени козяци, покривки и черги — тук-там власинките им светлееха като варак. С. Сивриев, ЗСБ, 20.

3. Диал. Косъмче. Порасна Димо снажен и красив, а Ковача се състари — посивя неговата черна грива, бели власинки щръкнаха в гъстия му мустак... Г. Манов, КД, 23. Втори ден [от излюпването]. Малките [канарчета] все още с усилие повдигат главичките си и разтварят човки. На гръбчето и по главичките едвам се забелязват светли власинки. Вл. Помаков, ПДП (превод), 125.