ВЛА̀СТВАМ

ВЛА̀СТВАМ и ВЛА̀СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Осъществявам политическото управление на държава, имам политическа власт. Приятно му беше да пресмята в месеци и дни дори кой цар колко е властвувал, да издирва и подрежда кои са умрели от внезапна смърт, .., колко са станали жертва на явен заговор. М. Смилова, ДСВ, 281. И знае ли се колко ще властвуват техните? Кой горски стражар досега е останал без къща? Че щяла да се изсече гората, че общинските приходи пресъхнали, той ли ще мисли за това? Чудомир, Избр. пр, 7. Между нас се движат лица от щабовете на всички политически партии. Властвувалите познаваме по делата им. СбЦГМГ, 118. // Разг. Управлявам, ръководя организация, стопанство, учреждение, предприятие и др. Нямаше противник, жива душа не се обаждаше по събранията. Щеше да си властвува, както си знае и колкото си години иска. Ст. Даскалов, ЕС, 322.

2. Имам право и възможност да се разпореждам с някого или с нещо, да го подчинявам на своята воля; господствам. Манол обича парите, защото обича да властвува. Ем. Станев, ИК III, 207. Докато бяха малки, те рядко се спогаждаха, защото Нона, както всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат, да властвува над другите. Й. Йовков, ЧКГ, 86. — Наблюдавам те, виждам, искаш да властвуваш. Да се качиш на главите ни. Да вземеш ти командата. Д. Талев, ГЧ, 23. ● Обр. — Разбирате ли? Трябва да властвувате над чувствата си. Ив. Сарандев, ЕС, 75.

3. Имам силно влияние, надмощие някъде или над някого или нещо. Някаква свръхестествена и могъща воля властвува над тях. Й. Йовков, Разк. I, 113. Искаше му се [на Игнат] да спре, да скочи и да хукне незнайно накъде. Но някакво желязно съзнание властвуваше над страха, над срама, над ораторската му неопитност. Г. Караславов, СИ, 289. Всяка дума у него [Гьоте] е на място, необходима и незаменима ..Такъв език имат поетите, над които не властвува въображението, а те властвуват над него. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. През векове на мечовете звекът / не властвувал е там над мисъл зла. К. Христов, ППож., 146.

4. Прен. За състояние, настроение и под. — намирам се навсякъде, изпълвам всичко, като създавам определена атмосфера; царя, владея, господствам. Той продължаваше да се моли .. и изведнъж почувствува, че около него е тишина, че галерията е пуста, че тук вече властвува смъртта. Ще гърмят! Х. Русев, ПЗ, 275. Тишина успокоителна властвуваше над града. П. Константинов, ПИГ, 29. Суровата зима отново властвуваше над пристанището. Н. Антонов, ВОМ, 49. Не е ли залезът от кръв червен? / Не / Няма стон. / И залезът е ясен. / И тишината над земята властва. Д. Методиев, ДПТ, 8. // Имам превес, преобладавам. В третата зала [на Националната художествена галерия] властвуват фламандските и нидерландските майстори. ЛФ, 1958, бр. 38, 3.

Списък на думите по буква