ВЛАСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀СТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от властвувам; властване. Князът бе уверен, че е дошъл тук да направи сам историята на този некултурен народ. След време поколенията щяха да си спомнят за неговото властвуване като за "епоха на Батенберг". В. Геновска, СГ, 13. През миналите властвувания на своята партия той [Пеньо] служеше като старши стражар в околийското управление. Г. Караславов, С, 132.