ВЛАСТИМАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТЍМАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Рядко. Който има ръководен пост в органите на държавно управление, в държавната власт. Феминистки твърдят, че сексът между властимащи мъже и подчинени жени е проява на експлоатация. 24 часа, 1998, бр. 50, 13.

2. Като същ. властимащи<те> мн. Хора с ръководни постове в органите на държавно управление, в държавната власт. Властимащите вече не ни убеждават настървено колко сме добре и колко другите били по-зле. Тр, 1997, бр. 25, 9. Новите властимащи тръгнаха с големи обещания пред избирателите — остава и да ги изпълнят.